ДВИЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЍЖИМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Юрид. Само в съчет. със същ. имот, имущество, вещ и под. Който може да бъде пренасян, местен от едно място на друго. Противоп. недвижим. През Ногаевото нахлуване всички Тертерови движими имоти бяха отнесени. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 59. В началото, при роене на една нараснала задруга в нови задруги, делбата засягаше фактически повече движимите имущества и домакинствуването. Ив. Хаджийски, БДНН I, 34. Един залагаше сичкото свое бащино имущество, движимо и недвижимо, за да въоръжи бедните си другари. З. Стоянов, ЗБВ I, 288. Секи бързаше да си скрие храната, златото и движимите вещи, а глад насякъде последуваше. Г. Кръстевич, ИБ, 364.

2. Остар. Който е способен да се движи, може да се движи. Що е окото?.. То е турено почти на най-високото място на тялото,.., и още на една движима част от тялото, така щото то може да ся обръща в различни посоки. ИЗ 1877, 1881, 1-2. Въпр.: На колко ся делят звездите? Отг.: На две: на планети движими и планети недвижими. Г. Икономов, КЗ, 3-4. Ако предметът е изменяем или движим, трябва да ся избира най-полезната минута. Д. Попов, СбРС (превод), 16.