ДВИЖИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЍЖИМОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Юрид. Обикн. мн. Движим имот.

2. Остар. Отвл. същ. от движим (във 2 знач.). Отгде обаче заима природата нови вещества, за да произведе безбройната разност от явления,.. Кой е изворът на тая плодородна движимост, която ни учудва и омайва? Ч, 1870, бр. 3, 84.

3. Остар. Воен. Възможност за маневриране на войска; подвижност, маневреност. Тия три армии много по-съсредочни от французските тела, разпръснати по едно много голямо четвъртито пространство, имаха за себе си преимуществото на движимостта и следователно на нападението. Ч, 1871, бр. 22, 684.