ДВОЕ-. Остар. Книж. Първа съставна част на сложни думи, съществителни и прилагателни, със значение: който има или се състои от две еднакви части; дву-, напр.: двоебожие, двоеглав, двоегодишен, двоеженство, двоезичник, двоекорнест, двоекрак, двоеточие и др.