ДВОЕГОДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЕГОДЍШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Остар. Книж. Двугодишен. В пръвий ден колят в жрътва здраво, без порок добиче: овен годинак или двоегодишно юнче. Й. Груев, Лет., 1869, 7-8. "Добре тори, думаше [поп] Богдан, па сей царевица (кукуруз), по царевицата ячемик, по ячемика двоегодишна детелина." Й. Груев, (превод), КН 4, 57.