ДВОЕЛИЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЕЛЍЧИЕ ср. Остар. Книж. Двуличие. И вие се не срамувате да го [Панайот Хитов] наричате шпионин и мошеник! Времето ще да покаже кой какъв е .. Вие се сещате за какви неща говориме ние. Разбирате ли, че вашето двоеличие е станало и смешно, и противно? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 219.