ДВОЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Състояние на колебание, раздвоеност, двоумение. Защо тогава тая бран в душата ми, защо това двоение? Сладко ми е да потъвам в безмълвие и съзерцание, а изведнъж като заговори, като ме закори един глас в мене самия! — защо съм напуснал града си, народа си и хората. Ст. Загорчинов, ДП, 227. В таквоз едно положение, в каквото ся намираме, предпазливостта е глупост ..; двоението е пагубно, позорно. П. Р. Славейков, ПХ, 95.

2. Съмнение. Хръкането бива различно, но най-много за забележване е хръкането, при което с хръколите излизат и малки трошички от лъжевни ципици; кога ся явят такива хръколе, не остая вече за двоение, че болестта е гърлица. Лет., 1871, 134.

◊ Не ще двоение. Остар. Книж. Положително е, сигурно е; без съмнение. Не ще двоение, че па̀рата, що ветрее от здрава майка, а най-повече самата топлина на тялото ѝ, не може да не понесе на детето. Й. Груев, КН 7 (превод), 66.