ДВОЕСЛО̀ЖЕН

ДВОЕСЛО̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Книж. Двусричен. "Думите какви биват? Единосложни, двоесложни, троесложни и проч., сиреч колкото самогласни букви има в думите, толко сложна е, напр.: вода, година, упование и проч. Т. Хрулев, БГ, 7.

Списък на думите по буква