ДВОЕУМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДВОЕУМЯ̀
ДВОЕУМЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. св. деят. двоеумя̀л, ‑а, ‑о, мн. двоеумѐли се, несв., непрех. Остар. Двоумя се. Суецкият канал ся прокопа .. Мнозина ся двоеумяха дали ще може да сполучи и да ся свърши тая работа. Лет., 1871, 199.