ДВОИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОЍЦА, ‑та, числ. бройно. Остар. 1. Двама. Неговите акрани полека-лека се бяха изгубили: кой умрял, кой в други краища, и от по-близките бяха останали само двоица — Маринкович .. и хаджи Йордан, лихваринът. К. Константинов, Избр. разк., 14. Пътувахме другарски двоица — бай Ганьо и аз. Ал. Константинов, БГ, 75. Кога третото лице заявява въз имуществото, за което става препирня, негови си, независими от правата на ищеца, или на ответ‑

ника, права, то требва да подаде иск против единия или другия от съдящите ся, или и против двоицата изедно. ВП, 41. Двоица ще се бият. Пашата из Видин дошъл с атове и колджии, а княз Милош с нашенски коне. СбНУ ХLI, 436.

2. Двойка (във 2 знач.). Днес императорската двоица ходи да се моли на гроба на императора Фридриха и постави един венец от лаври и рози. С, 1894, бр. 1498, 1. Галската княжеска двоица, която мина през Виена в 5 ч. 20 м. в. беше получила известието във вагона един час и половина преди да пристигнат във Виена. С, 1894, бр. 1510, 1.

◊ Двоица сили. Физ. Система от две равни, успоредни, противоположни, нележащи на една права сили, които нямат равнодействуваща и се стремят да завъртят тялото, върху което са приложени. Измерваният ток протича през намотката .. На принципа на взаимодействие на ток с магнитно поле се създава двоица сили и въртящ момент. Ел ХI кл, 1965, 71. Кинематична двоица. Физ. Подвижно съединение на две звена от механизъм, което определя възможните им относителни движения; кинематична двойка. Кинематичната двоица може да бъде проста или сложна, плоска или пространствена.