ДВОЙСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВО̀ЙСТВЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от двойствен. Бляскаво бъдеще я очакваше, императорският град ѝ поднасяше почестите на княгиня. И както при всички нейни желания, тъй и сега, странна двойственост раздели душата ѝ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. За хората не беше лесно да разберат неговата двойственост, играта, която играеше в живота, когато си придаваше вид на сериозен и делови човек .. Всъщност той беше човек на удоволствията. П. Славински, ПЗ, 293. Актьорът е едновременно и творец, и материал. Тая двойственост служи като негова характерна черта. Н. Лилиев, Съч. III, 286. От съществителните ръка и нога имаме за множествено число форми ръце и нозе, които в старобългарски език са се употребявали като такива за двойствено число. Днес формата е запазена, но двойствеността в значението е изтрита. Л. Андрейчин и др., БГ, 74.