ДВОРИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДВО̀РИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Увел. от двор1 (в 1 знач.). — Хубава, красива гледка дава зимата навън — подзех аз след кратко взиране към пространното дворище. Н. Попфилипов, РЛ, 61. После го заведе, та му показа дворището им .. Той се напъва да познае нещо от тоя двор, дето някога е кипял животът. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 8. В това запустяло дворище растеше буйна трева. Г. Караславов, ОХ II, 10.
2. Недвижим имот в района на населено място, представляващ непарцелирана земна площ; дворно място. В населените места недвижимите имоти, които са с неправилни контури, не са още измервани и не са трансформирани в парцели с правилни геометрични очертания, носят още името дворища. Вл. Станоев и др., Г, 181.
3. Диал. Място, дето е бил двор (Н. Геров, РБЯ).