ДВОРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВО̀РНИК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Дворцов човек; придворен. Французкият цар .. много ся въздържаше да не говори безместно. Един от дворниците му

веднъж му каза: "Голяма дарба е да може человек да говори добре." ИЗ 1877, 1881, 254.

ДВО̀РНИК², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Книж. Пазач на къща; вратар. Предвождан от мълчаливия дворник, Левски избиколи бялата сграда на посолството и стигна градината. Ст. Дичев, ЗС II, 513. Радомир се отби в дома на стария Мостич да предаде повелята на Войдан: .. След това като развигор се втурна в дома си. Недочакал дворникът да поеме поводите, скочи от коня и полетя към втория кат, като прескачаше по три стъпала. М. Смилова, ДСВ, 64.

— Рус. дворник.

ДВО̀РНИК³, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Годежар, годежник, сватовник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.