ДВОРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВО̀РЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. 1. Уговарям, придумвам някои, които са сърдити, да се сдобрят; сдобрявам.

2. Помагам да се сгодят момък и мома, придумвам млади да се вземат; сватосвам. дворя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДВОРЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Диал. Живея някъде; обитавам. Самодиви, самовили / и вие лоши юди, / и вие бели русалии, / сиви шарени змейове! / Ако тук сте седели, / ако тук сте дворили, съг си бежете пусто горо, / пусто горо тилилейско! Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 88.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.