ДВОУМЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВОУМЀНЕ, ср. Отгл. същ. от двоумя се; двоумение, колебание. — Това е, каки, — продължи тя след късичко двоумене. Т. Влайков, Съч. II, 275. Еленка (след малко мълчене и двоумене): — Чичо, аз не знам, нито съм пък мислила за момъка, като главното ми желание досега е било да са уча. Т. Шишков, ГМ, 60.