ДВОЯ̀К

ДВОЯ̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който става или се проявява в две форми, по два начина; двоен. Същността на поетическия талант собствено и състои в съчетанието, обладанието на тази двояка способност за възприемането на хубавото и възпроизвеждането му в прекрасен образ. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 66. С това прехвалено намаление на данъците народната партия постигаше двояка цел: от една страна тя с нищо не накърняваше интересите на селските кръчмари и лихвари, а от друга страна — създаде се възможност да разви‑

ва най-долна демагогия между селските дребни стопани. Г. Георгиев, Избр. пр, 226. Назначението на тунела е било двояко: от една страна, той е бил използуван за снабдяване с вода от рова, а от друга — за таен изход. Ст. Михайлов, БС, 137. От такъв двояк удар в едно време Плужевата слаба, непривикнала на никакви вълнения природа биде сломена. Ив. Вазов, Съч. IХ, 64. Двояко разрешение на въпроса. △ Двояк изговор на думата.

2. Който съдържа две противоречиви качества или същини; двойствен. А погледът му [на приятеля на любимия] има двояка сила: през него едновременно те гледа отражението на любимия поглед и острата наблюдателност на чуждо мъжко око. Бл. Димитрова, ПКС, 129. Появата им предизвикваше у Гелак двояко чувство: от една страна, трогваше го усърдието .. на тези хлапета .., а от друга — дразнеше го нахлуването на хора от брега. Н. Антонов, ВОМ, 54. В сцената на дуела — едно от най-драматичните места в романа — отново се проявява двояката природа на героя. Лит. Х кл, 16.

ДВОЯ̀К

ДВОЯ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Някогашна сребърна монета от два гроша. Що моме стрете, Стояне — / на всяко жълта жълтица; / двояк на млада невеста, / по два на кипра вдовица. К. Христов, СК, 21. "Арамии, мили бракя! / Ке ви кажем имането / свекорово, свекървино, / грошовете в кошовете, / бешлиците в шиниците, / двояците в бардаците, / дребни аспри в кесината." Нар. пес., СбБрМ, 338.

2. Животно, което е навършило две години (Н. Геров, РБЯ I).

Списък на думите по буква