ДВОЯ̀КО

ДВОЯ̀КО нареч. 1. По два начина; двойно. — Видяхте ли се? .. Петко кимна неопределено с глава, което можеше да се разбере двояко. Ст. Даскалов, СЛ, 319. Панаретов и Брадилов — е същото нещо. Това е едно славянско име, което се произнася двояко. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 178. Явленията ся тълкуват и доказват двояко: с наблюдение и с опит. Й. Груев, Ф (превод), 2.

2. Остар. Два пъти повече; двойно. Като с нетърпение, обаче, чакахме го да си дойде за възкресение Христово, та двояко да се радваме всички приятели и роднини негови, мина се и Великден и пак него го няма. К. Шапкарев, МЖБМ, 33.

Списък на думите по буква