ДВУАКТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУА̀КТЕН , ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. За сценично произведение — който се състои от два акта, от две действия. Начало на сатирикополитическата комедия у нас слага Хр. Ботев със своите остри, сатирически диалози, едноактни и двуактни комедии, които имат характер на сатири-памфлети. П. Пенев, Т, кн. 4, 12. По-високо от тия две комедии ["Михалаки чорбаджи" и "Вестникар ли?"], па и от някои и от драмите му [на Вазов] стои двуактната комедия "Службогонци". Б. Ангелов, ЛС, 280. Точно преди 100 години парижкото музикално общество бе изненадано от премиерата на една музикална комедия .. Това бе двуактната буфонерия "Дъщерята на полка". БНТ, 1940, бр. 201, 4.

◊ Двуактно престъпление. Юрид. Престъпление, което обхваща две деяния, всяко от които поотделно не е престъпно, но извършени в съчетание едно с друго, получават престъпен характер.