ДВУБРА̀ЧИЕ, мн. няма, ср. Брачна връзка едновременно с две лица; двуженство, бигамия. В случай на двубрачие обявяването недействителността на брака не може да се постанови, ако по-раншният брак е прекратен или е обявен за недействителен. ОФ, 1949, бр. 1507, 3.