ДВУВИНТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУВЍНТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Техн. 1. Който е с два винта. При двувинтовите машини винтовете са с еднакъв диаметър и са свързани външно със зъбни колела, чрез които се предава въртенето от задвижващия на задвижвания винт. Д. Вълков, Х, 147. Двувинтов крик.

2. За кораб — който е с две гребни витла. Площта на кормилата при едновинтовите и двувинтовите кораби е различна.