ДВУВРЀМЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Муз. Който трае две времена. Обикновено маршовете се пишат в двувременен или четиривременен такт. Пеене VI кл, 81. В нашата народна музика се срещат тактовете, чиито времена се групират в двувременни и в тривременни дялове. Пеене V кл, 63.