ДВУЕДИННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДВУЕДЍННОСТ
ДВУЕДЍННОСТ, ‑тта̀, ср. Книж. Отвл. същ. от двуединен; двуединство. Тя открива с потрес собствената си двуединност. Някъде там, на отвъдната страна на лунната ѝ същност.., се таят поривите и инстинктите на мъж. Бл. Димитрова, Лав., 135.