ДВУЕТАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЕТА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. 1. Който е на два етажа; двукатен, двукат. Къщата на чифлика беше голяма, двуетажна с широка стряха и издаден отпред чардак, каквито са всички стари български къщи. Й. Йовков, ЧКГ, 63-64. На тиха полянка сред гората няколко бели едноетажни постройки кокетно се гушеха под гъстите клони на дърветата, а малко настрана от тях се издигаше двуетажната вила на лесничейството със зелени капаци. М. Марчевски, ТС, 23-24. Вишо се постъкми и се настани в стаичката на хамбара; двуетажната сграда на хамбара — отдолу обор, отгоре хамбара — беше строил той и си я своеше. Ил. Волен, МДС, 226. Тук [на пристанището] всичко му беше познато: вехтите двуетажни къщи с дюкянчетата на долния кат, будката за лимонада и закуски отдясно, пощата отляво. Ем. Манов, БГ, 26.

2. Който се състои от две части, разположени една над друга. Вървеше с вдигната глава и не обръщаше никакво внимание на автомобилите, трамваите и двуетажните автобуси, които профучаваха край него. Ал. Бабек, МЕ, 100. До обзаведената по всички правила баня имаше спалня с два кревата, а в някогашната приемна сега се помещаваха три двуетажни кревата, както в спалните вагони. Г. Белев, КВА, 323-324.