ДВУЖЀНСТВО, мн. няма, ср. Двубрачие. Жена му, смятайки се вече за вдовица, се омъжва за Каренин. Но един изнудвач разкрива истината. Протасов и жена му са дадени на съд. Жена му — за двуженство, защото съпругът Протасов е жив, а тя няма развод. Ст. Грудев, ББ, 95-96.