ДВУЗЪБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЗЪ̀Б, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има в устата си два зъба; двузъбен.Тази риба от семейството на присмехулниците има в устата си едри зъби — по два на всяка челюст, които излизат навън като клюна на папагала. Чарлс Дарвин посочил, че такива риби трябва да се наричат присмехулници, двузъби и риби-папагали. НТМ, 1961, кн. 4, 12.

2. Който е с два остри края, подобни на два зъба; двузъбен. Те са [змиите] безразлични дори към пазача, който прекрачва понякога оградата им и ги подхвърля с дълга двузъба вила. Св. Минков, ДА, 80. Упорството и суеверието, които притискаха сърцето му като двузъба черна канара, се разкъртиха и в душата му рукна като отприщена вода. Ст. Даскалов, ВМ, 83. Другият ездач бе по-възрастен и носеше странно облекло.. Наметката му имаше под лявото рамо голям бял кръст с двузъби върхове. В. Геновска, СГ, 7.