ДВУИЗМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУИЗМЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Който има две измерения; двумерен. В графиката няма естественото пространство на скулптурата.. За онзи, който посегне да изобрази заобикалящия го свят с неговата материалност и пластичност върху повърхността на двуизмерния бял лист, първата му задача е да намери на листа една точка — своята гледна точка. Ал. Гетман и др., СБ, 351-352. Двуизмерно пространство.