ДВУКА̀ПЦИ

ДВУКА̀ПЦИ мн., ед. (рядко) двука̀пец м. Диал. Прозвище на част от населението на Северозападна България, което носи капа и подкапник (Т. Панчев, РБЯд).

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква