ДВУКО̀Л

ДВУКО̀Л, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Двуколен. След тях [жените] идва млад роб, който води четири коня, впрегнати в двукола колесница. Ст. Михайлов, БС, 259. Днес на столичните улици демонстрираше един господин от Вакарел с направен от него двукол велосипед. БД, 1909, бр. 5, 2.

Списък на думите по буква