ДВУКОЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУКОЛЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. За тръба — който е с две извивки, образуващи две колена. Най-простият манометър представлява двуколенна стъклена тръба с течност, например с вода или живак. Физ. VI кл, 54.