ДВУКОЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУКО̀ЛКА ж. Малка дървена кола на две колелета, теглена от жива сила. Младият момък докара пред портата на Глаушеви тежка, грубо сглобена двуколка с дебели железни шини на колелата и в нея беше впрегнат дребен кон с издут корем. Д. Талев, ПК, 366. А равнината звъни, кипи... Всичко е младо. По шосето се носят бързи, весели двуколки. Кобилите тичат и се озъртат — спроти тях подскачат дългокраки жребчета. Н. Стефанова, РП, 24. Малко по-нататък бе спряла широка двуколка, в която бяха впрегнати два бели вола. Д. Талев, С II, 311. А по него [асфалта] се търкалят в ранната утрин малки, разкривени двуколки, теглени от кучета. Т. Генов, Избр. пр, 53. А вуйчо слезе долу и след малко изкара от хармана същата някогашна двуколка, запрегната с магаренце. Ем. Робов, СбСт, 171. С леки двуколки, бутани от негри, се возеха весели двойки в дълги редици от двете страни на улицата. Ал. Бабек, МЕ, 211.