ДВУКРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУКРА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се извършва, става два пъти или на два пъти; двоен. Ей ги, и други двама изскочиха из тъмния върбалак и минаха през бързея. Чу се леко двукратно изсвиркване. Човекът, скрит зад дървото, отвърна. Д. Марчевски, ДВ, 100-101. Те в разгара си бяха се опитали два пъти да насилят вратата и да влязат при съдията, но Пенко жандаринът беше геройски отблъснал тоя двукратен щурм. Ив. Вазов, Съч. VII, 52. В парната турбина.. потенциалната енергия на парата се превръща отначало в кинетична и след това в механична енергия.. Тук през турбината протича непрекъснат ток от пара и се извършва двукратно превръщане на енергията. Маш. IХ кл, 142. Двукратно стрижене на овцете. Двукратен отказ.

2. Който става или е ставал някакъв два пъти. Двукратен шампион. Двукратен първенец на класа.

— От рус. двукратный.