ДВУКРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУКРЍЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с две части, две крила; двукрилен. Двукрилата врата изскриптя отчаяно. После и двете страни дълго и болезнено трептяха като крила на премазана птица. П. Вежинов, ДВ, 12. Зданието украсяваха два реда прозорци и едно двукрило стълбище с железни, ръждясали перила. Д. Спространов, С, 199. До картината имаше двукрил прозорец, боядисан с бяла боя, сега доста замърсена. П. Незнакомов, СНП, 207. Къщата имаше широки стрехи, двукрили кепенци на всеки прозорец и неголям пруст на десетина стъпала от земята. Б. Обретенов, С, 60.

2. Зоол. За насекомо — който има само един чифт ципести криле. Двукрило насекомо.

3. Като същ. двукрили, мн. Зоол. Разред насекоми с един чифт ципести криле. Diptera. Между двукрилите също има видове, които паразитират върху други насекоми. М. Йосифов, НСН, 47.