ДВУЛЀНТОВ

ДВУЛЀНТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. За пътно платно — който е с две ленти, две части за движение на превозните средства. По двулентов път скоростта на движението бързо намалява с увеличаване интензивността на превозните средства. Л. Манчев, П I, 315.

Списък на думите по буква