ДВУЛИЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЛЍЧИЕ, мн. няма, ср. Качество или проява на двуличен; лицемерие, неискрeност, двуличност. Дъбов се намуси. Днес всичко го дразнеше — и общинските неуредици, и мисълта за двуличието на лъжливите селяни, и горещината. Х. Русев, ПС, 154. Аз вече гледах на стареца с други очи, с мрачните очи на съмнението.., следях постъпките му, мъчех се да открия в тях макар и най-малък белег на двуличие или преструвка. П. Вежинов, ЗНН, 57. Принцът не бе изключително умен.. Не притежаваше и онази тъй честа и развита на Изток черта: хладното двуличие, примесено с просташка хитрост. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 273.