ДВУМАЧТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУМА̀ЧТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За плавателен съд — който има две мачти. Можайски бил и добър корабостроител. Той построил двумачтовия кораб "Хеда" и тримачтовия "Всадник". Р. Радулов, ИГ, 30. Една сутрин навътре в морето, но пред устието на реката се появиха два кораба. Единият бе голям, двумачтов, другият — по-малък и само с една мачта. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 73.