ДВУМЀТРОВ

ДВУМЀТРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с размер два метра. Дебел зид, почти двуметров на височина, ограждаше двора. А. Гуляшки, ЗР, 65. Тук за първи път видях рога на северен елен върху снега. Те бяха почти двуметрови и стояха като храст върху голата тундра. Й. Радичков, НД, 141. Той нещо пообърка краката, така че когато наближи рова и трябваше да прескочи, спря се, погледна зиналата двуметрова дълбочина и се върна назад. Ст. Дичев, ЗС I, 217. На десетина крачки от "Бункерът", в дъното на мъничка поляна, която по-рано не е съществувала, е издигнат паметник. Този паметник представлява двуметров монолит, на който има медна плоча. Г. Караславов, Избр. съч. III, 198. Двуметрова тръба. // Който има ръст два метра. Мъжът беше широкоплещест, двуметров гигант, по-светъл, със сурово изражение на лицето, като че ли малко кьосе. Др. Асенов, СВ, 20. Чиста радост е да видиш тоя двуметров българомохамеданин, строен като борика. Н. Хайтов, ПП, 138.

Списък на думите по буква