ДВУМИЛИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУМИЛИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който има два милиона души. Рим, в навечерието на своето падане, с едно на‑

селение почти двумилионно, е имал повече от 400 храма, 17 хиляди дворци. К. Величков, ПССъч. III, 9. Между това пруската армия настъпвала победоносно и на 19 септември [1870 г.] започнала обсада на Париж. Огромният двумилионен град попаднал в извънредно тежко положение. Ист. Х кл, 116.

2. Който е на стойност два милиона лева. — Защо Иванов не съобщи за какво е Черньовият начет? ‑..- Случайно ли не каза, че този двумилионен начет е за девет каруци, за пет вола и три коня и петнайсет тона жито? Ст. Марков, ДБ, 281. Двумилионен капитал.

3. Като числ. поредно. Който има пореден брой два милиона. Днес се роди двумилионният жител на този град. △ Двумилионният автомобил е слязъл от конвейра.