ДВУОКИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУО̀КИС м. Хим. Окис, при който един атом от даден елемент е свързан с два атома кислород. При взаимодействие на въглерода, който е главна съставна част на въглена, с кислорода се получава въглероден двуокис. Хим. VII кл, 1965, 30. Дишането е процес, при който организмът приема кислород от външната среда и освобождава въглероден двуокис. Анат. VIII кл, 90.