ДВУО̀СЕН

ДВУО̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Който е с две оси за прикрепване на колела. При повечето двуосни коли двигателни колела са обикновено задните. Л. Манчев, П I, 247. Двуосните ремаркета се строят с различна товароспособност и предназначение. В. Вълев, ЕА, 15.

2. Минер. Който има две оси на симетрия. Различаваме оптично едноосни и оптично двуосни кристали. Н. Николов, М, 98. Двуосни минерали.

3. Анат. За става — който има две оси на движение. Палецът може да се отклонява и встрани. Тази става е двуосна. Анат. IХ кл, 22. В зависимост от броя на осите, по които се осъществяват движенията в ставата, се различават едноосни, двуосни и многоосни стави. Ал. Гюровски., АЧ, 87.

Списък на думите по буква