ДВУО̀СТЪР

ДВУО̀СТЪР, ‑тра, ‑тро, мн. ‑три, прил. 1. Който е с два остри края или с остриета от двете страни. Българските воини като един се вдигнаха и от три страни се втурнаха срещу неприятеля с копия, ласа и двуостри мечове. Д. Линков, ЗБ, 37. После напипа с треперещи пръсти двуострата си кама и видя като наяве как замахва отведнъж и пробожда клетото си сърце. С. Северняк, ОНК, 15. Вместо копия или лъкове те [царските телохранители] носеха къси двуостри брадви и дълги мечове. Ст. Загорчинов, ДП, 110.

2. Прен. Който може да бъде и полезен, и вреден. Една народна книжнина през ония ранни времена била могъщо, но двуостро оръжие в ръцете на властта. В. Мутафчиева, ИКМ, 83. Разделяше ги човешката слепота и немощ, между тях беше двуострото оръжие на непросветения човешки разум и на лъжливото човешко слово, което може да служи с еднаква сила на правдата и на истината, но и на кривдата. Д. Талев, С II, 183. Но един път вложена в нечии ръце, властта става двуостър нож. Някога султанът бе казал на майка си, че не иска мръсни пръсти да допират делото му.. А сега стана най-лошото: в мръсни ръце Селим вложи и мръсната част от своето дело. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 542-543.

Списък на думите по буква