ДВУПЛО̀ЩНИК

ДВУПЛО̀ЩНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Авиац. Самолет с два чифта крила, разположени успоредно едни над други; биплан. В 1906 г. известният конструктор на въздушни кораби Сантос Дюмон построява двуплощник (биплан) с бензинов двигател и прелита 220 метра за 21 секунди. Р. Радулов, ИГ, 37. По пътя за летището се спираме пак при фургона,.., после оглеждам дълго мократа гора и виждам как над нея се издигат малки двуплощници. Й. Радичков, НД, 103. В прашния залез на деня един двуплощник прави лупинги над панаирното градче. НК, 1958, бр. 39, 3.

Списък на думите по буква