ДВУПОЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУПО̀ЛОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Биол. Който е с белезите на двата пола — мъжки и женски; хермафродитен. Цветът на сливата има тичинки и плодник. Затова той е двуполов. Бтн VI кл, 108. Метилът има сложно устроени полови жлези. В тях се образуват мъжки и женски полови клетки. Такива животни се наричат двуполови [хермафродитни]. Зоол. VII кл, 21-22.

2. Който се състои от индивиди от двата пола. Светът е трагичен, защото е двуполов и защото е съвсем безразсърдно създаден, изпълнен с изкушения, с радости и с наслади. Ем. Станев, ИК I-II, 103.