ДВУПО̀ЛЮСЕН

ДВУПО̀ЛЮСЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Електр. Който има два полюса — положителен и отрицателен; биполярен. Нормалните двуполюсни контакти и щепсели са за ток 6 или 10 ампера и напрежение 250 волта. Ел ХI кл, 1965, 44. Днес се използуват двуполюсни телефонни слушалки.. На двата полюса перпендикулярно на равнината на магнита са прикрепени полюсните наставки с намотки около тях. Физ VIII кл, 1965, 100. Двуполюсен прекъсвач. Двуполюсен превключвател.

2. Биол. Който има или е свързан с два противоположни края, с два полюса; биполярен. Съществуват нервни клетки с два израстъка, които се отделят от срещуположните полюси на тялото на клетката. В случая се отнася до така наречените биполярни (двуполюсни) клетки, от които са изградени някои възли. Ал. Гюровски, АЧ, 36. Двуполюсно разделение на хромозомите.

Двуполюсен модел.Полит. Съществуване на две големи и влиятелни политически сили — партии с различна обществено-политическа и икономическа ориентация, които обикновено се редуват в управлението на страната. Съществува ли европейска страна без двуполюсен модел? Той е класически за развитите демокрации. 24 часа, 2000, бр. 123, 5. Откакто ни е сполетяла демокра‑

цията, та вече единайсет години, винаги се намира някой, който да поиска да разбие двуполюсния модел на управление. ДТ, 2000, бр. 290, 8.

Списък на думите по буква