ДВУПОСОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУПОСО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се извършва, става в две посоки. При използването на двулентовия път само за еднопосочно движение се постигат по-големи скорости при по-големи интензивности на движението, отколкото при използването на същия път за двупосочно движение. Л. Манчев, П I, 315-316. Двупосочна радиовръзка. Двупосочно превозване. Двупосочно окопаване. Двупосочно телеграфиране.

2. Който позволява, дава възможност някакво действие да става в две посоки. Между това излязохме на голямо двупосочно асфалтирано шосе, което водеше за града. П. Вежинов, ДМ, 34. Двупосочен предавател. Двупосочна тролейбусна линия.