ДВУСМЍСЛЕН

ДВУСМЍСЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има двояк смисъл и може да се тълкува, разбира по два начина, поради което обикновено е неопределен, неясен, смътен; двузначен. Двусмисленото поведение на Каравелова, който не бе склонен да влезе в заговора, но и не бе взел мерки срещу него, знаейки за съществуването му, бе карало заговорниците да мислят, че той е с тях. В. Геновска, СГ, 481. Сега си спомни той,.., колко пъти бе виждал Ангелика Милонас, припомни си по-ясно и двусмислените подмятания на хазяйката за момичето, дяволития блясък в очите ѝ, нескриваното ѝ желание да им устройва срещи. Д. Талев, ГЧ, 93. Двусмислените и непонятни никому изречения на оракула ги обезпокоявали и им отнемали мъжеството. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 167. Аз исках да ти вярвам. / И ти вярвах. / Аз пренебрегвах хорската мълва / и шепота с двусмислени

слова. Л. Стефанова, СКО, 25. Двусмислена шега. Двусмислена усмивка. Двусмислен въпрос.

Списък на думите по буква