ДВУСМИСЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУСМЍСЛЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на двусмислен; двусмислие. Трайчев погледна изпитателно Еленка в очите, но не забележи в ясния ѝ поглед никаква двусмисленост. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 110. От дългите двоумения, които показваше правителството, Груев и Бендерев бяха заключили, че Каравелов одобрява преврата, без обаче да иска да вземе отговорността за него.. Те установиха между себе си и властта една негласна солидарност и оповестиха Каравеловата двусмисленост като морално сътрудничество. С. Радев, ССБ II, 10. Синоними са думи, различни по звуковете и сходни по значението.. Оттука неточното употребение на синонимите води към двусмисленост. Т. Шишков, ТС (превод), 39-40.