ДВУСМИСЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУСМЍСЛИЦА ж. Двусмислена дума или израз. — Разбра ли? Ум, събиран от овце, не ми трябва.. Войскарите под ореха се разсмяха, развеселени от двусмислицата му. М. Смилова, ДСВ, 263. Понеже разговорът се водеше на турски, а жените на българските първенци не владееха тъй свободно тоя език, духовникът използуваше грубите им грешки, подвеждаше ги с непристойни двусмислици и после ги караше да се червят от срам. А. Христофоров, А, 84. От оня ден, когато Кабзата подхвърли някакви двусмислици по негов адрес, бай Нончо започна да го гледа не само с отвращение, но и с тревога. А. Гуляшки, СВ, 172.