ДВУУТРОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУУТРО̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Зоол. 1. За бозайник — който е с кожна торба на корема, в която родените малки завършват развитието си; торбест. Животинският свят на австрало-полинезийската област е изключително своеобразен. Тук се срещат торбестите животни, като кенгуруто, двуутробния вълк, торбестия заек, птицечовката, ехидната и др. Геогр. VIII кл, 1965, 103. Двуутробните бозайници днес населяват Австралия и близките до нея острови.

2. Като същ. двуутробни, мн. Подклас бозайници с кожна торба на корема, в която родените малки завършват развитието си; торбести. Marsupialia. В земните пластове от средната и новата ера останки от двуутробни (торбести) са намерени по цялото земно кълбо. Зоол. VII кл, 125.