ДВУЦВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВУЦВЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който е с два цвята; двубагрен. Униформеното облекло, което носят, с двуцветни ширити на куртките и панталоните, им придава особена живописност. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Пъстри пурпурни светкавици прорязваха небето.. От тях по полето около възвишенията се движеха двуцветни сенки. К, 1963, кн. 3, 2. В онзи топъл ноемврийски ден преди девет години, когато над Меконг духаше сух североизточен мусон,.., над един малък кралски дворец,.., се развя двуцветно червено-синьо знаме. Б. Петканов, К, 6.

◊ Двуцветен печат. Печат. Печатане в два цвята. Двуцветна машина. Печат. Машина, която печата едновременно с два цвята.