ДВУЦЀВЕН

ДВУЦЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който в устройството си има две цеви, две тръби. Стаята на хазаина,.., беше отрупана с най-различни неща.. Едната стена бе заета с карти на двете полукълба. На другата висеше двуцевна ловджийска пушка. К. Константинов, СЧЗ, 157-158. Самолетите вече докосваха върховете на дърветата и двуцевните им картечници засипваха с град от куршуми оттеглящия се към гората отред. З. Сребров, Избр. разк., 97. На мястото, заемано от портрета на баща му, бе окачено платно в сребърна рамка със сатир, подгънал крак на една скала — свири по залез с двуцевна цафара. О. Василев, Т, 208.

Списък на думите по буква