ДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЕ1 и (изкуствено правописно) где нареч., нареч.-съюз, относит. местоим.-съюз. I. Нареч. Разг. 1. В пряк въпрос — за запитване на кое място се намира нещо, извършва се, става нещо или в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, накъде. — Де беше тия пет години и що чинеше? — попита Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 347. — Ти, младо, — обърна се той към Велико, — где остави хармониката? Й. Йовков, АМГ, 78. — Бягай, бягай! — заканваше се вятърът. — Ще те заледя.. Скорецът се озърна уплашен, усетил, че го втриса от студ и от страх. Де да се дене? П. Бобев, ГЕ, 27. "Где са твойте другари?"... Той виждал отряда любим / и очите притварял и тръпнел, но бил несломим... В. Андреев, ПП, 50. Тя трябва да избяга... Де да тръгне? / Избран е вече пътят ѝ суров. Бл. Димитрова, Л, 97. ● Разг. В съчет. с вин. от крат. лич. местоим. Сърцето ми подсказва, че тук ще я намеря. Де я? Ив. Вазов, Съч. ХХ, 14. — Аз ще му кажа на тоя разбойник как се прескача в людска градина... Де го, да му строша главата!... К. Калчев, ПИЖ, 65. — Де го писмото? — попитах. А. Каралийчев, ПС I, 166. Дядо си дошъл у тях и завикал отдалеч: "Ей, бабо! Да знаеш какъв бакшиш ти донесох!" — "Де го?" — "На колата." Т. Икономов, ЧПГ, 3. ● В непряк въпрос. Гого бърза, кой знай де, / няма време да яде. Л. Станчев, СИП, 81. Човекът тръгна, без да знае де.
2. След частиците ето, хе, ей, е — за посочване мястото, където някой или нещо се намира. — Гърците пеят — казва спокойно Кузев.. — Около черквата трябва да са. Ей де светят свещите им. Й. Йовков, Разк. II, 66. Ще ги застигне: хе где свиха край скалите. К. Христов, ЧБ, 9. — Ето де се явява недоумението: Как вие знаете, че са приказвали и вършили тъй, както описвате, когато никой не е видял, ни чул, за да ви предаде после? Ив. Вазов, Съч. Х, 26.
3. В конструкция с повторен глагол (ходи де ходи и под.) — за посочване, че действието се извършва на неопределено място; безразлично къде, където и да е. Право бяха предрекли някои, че ходи де ходи, лесничеят Дянков пак ще се върне в Каралии. Й. Йовков, ПГ, 92.
II. Нареч.-съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява сказуемото или обстоятелственото пояснение в главното изречение; в (на, към, до и др.) което място, дето, където. Пламъкът обгърна всичко..; никой от никого помощ не чакаше и секий вървеше де очи му виждат и търсеше спасение. Ил. Блъсков, ИС, 22-23. Изпокриха се наоколо птичките, коя де свари. Елин Пелин, Съч. II, 137. Да намериш камен де осъмнеш, камен-зглаве, търне за постеля. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 82. Надоле! / В студените бездни слезни, / където тела полуголи / се гърчат край черни стени: де опват се мишци железни / и техният удар звъни. Хр. Смирненски, Съч. I, 141. Една съблазън ме опива, / зоват ме шепотно мечти — / далеч, де никой не отива, / далеч в пустинни самоти. П. К. Яворов, Съч. I, 21. Де кого боли, там се и стиска. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 157.
2. След глаголи като виждам, разбирам, казвам, зная и др. — въвежда подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; на (до, към и др.) кое място, къде. — Стойко, обади де е син ти — ти знаеш де си го скрил, — за да не пати твоята глава. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 187. Войниците бързо се нареждат и залягат. Но ние още не сме разбрали де именно се намира неприятелят. Й. Йовков, Разк. II, 138. Тие две книги разкриват сичката гнилост на турския социален живот и твърде пластически показват де лежи коренът на злото. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 361. Склони ти само да дойдеш / на Стамбул да тя заведа: / да видиш де е хубаво, / да познаеш що е охолно! П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. — Я кажи де сръбна, приятелю, па не дрънкай, ами карай, че закъсняхме. Елин Пелин, Съч. I, 46. Тя [градината] беше толкова голяма, че и сам градинарят не знаеше де ѝ е краят. Св. Минков, СЦ (превод), 3. ● След глаголите няма (има). Керванджията няма де да се подслони. П. Тодоров, И I, 103. Тая година сипах харно житце, биля и хамбарче си изплетох, да има де зърното да понаредя. Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Нямаше през де другаде да минат освен през Антимово. Й. Йовков, ВАХ, 5.
3. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за място; в (на) който, дето, където. Изкопават трап [Желе и Никола], де погребват мъртвото. Ил. Блъсков, ИС, 78. Обичам те, родино мила, / за мен най-хубава си ти, / с пшеница, буйно изкласила, / с поля, де розата цъфти. Л. Станчев, ВД, 11. Пътища загубени в мъгла, / лес, като мираж, със бяла грива / и под сняг затрупани села, / де неволята не си отива. Н. Ракитин, Ст II, 69. Днес изново аз виждам тез места, / де дните ми детински са минали. К. Величков, ПССъч. II, 108.
III. Като относит. местоим.-съюз. Остар. и диал. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества определяемата дума от главното изречение и изпълнява служба на подлог или допълнение; дето, който. Ето и Атлантический океан, де лежи между западните брегове на Европа и Африка и въсточните брегове на Америка. С. Бобчев, ПОС (превод), 309. В това село намерих човеци, де правели къща, па им не
стигало едно дърво. Ст. Младенов, БТР, 514. Но им даде [на божеците], мила мамо, / една кора питен лебец, / де седеше от цял месец. Нар. пес., Христом. ВВ II, 240. Че там си Кольо завари / триста души млади юнаци, / де си пушките пълнеха. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 25.
◊ Де да е. Разг. На което и да е място, безразлично къде; където и да е. Те мълчаха и мислеха за едно и също нещо. — Ами... къде ще го... заровим? — погледна го забъркан Юрталана. — Чудя се и аз... Не можем да го оставим де да е... Г. Караславов, С, 55. — Със Славея наедно лежахме там в букурещката тъмница! .. — Таквиз работи приказват ли се де да е... Ст. Дичев, ЗС II, 237-238. Де да си <е>. Разг. Много, в голямо количество и обикн. най-разнообразни, от всякакъв вид. Мой Ганко е събрал де да си пищови и пушки и,.., само с тях си играе. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 113. Не му стига, дето обра селото, дето присвои де да си селско място, ами оня ден, .. , и от моя двор откъсна коджа ми ти парче. Т. Влайков, Съч. III, 204. Оттам насетне Василий потегля за къде Перник.. Тук императорът изпотрепа де да си е войска, за да превземе този важен град. Т. Шишков, ИБН, 178. Де кого <то> срещна, стигна, видя и под. Разг. Всеки, когото (срещна, стигна, видя). Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого срещнеше. К. Петканов, Х, 188. На деветата година жлъчката му преляла и почнал да коли де когото срещне. А. Дончев, ВР, 19. Де се е чуло и видяло. Нар.-поет. В реторичен въпрос. За подчертаване, че нещо не е възможно, че няма, че никъде не съществува такъв случай. — Че кой пък е говорил с царя, та знае това? — Климeнт, внучето ми, яловарчето... — Де се е чуло и видяло овчар с цар да говори, бе! Ст. Загорчинов, ДП, 63. "Де се е чуло, видяло, / живо с мъртво да ходи, / като Петкана с Лазаря!" Нар. пес., Христом. ВВ II, 241. Де са ѝ чуло и видяло / мома въйвода да бъде / на седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 60. Де що (каквото). Разг. Всичко, което (всички, които). Конят бил най-хубавият и около него, като орли, се били струпали де що цигани и джамбази имало. Й. Йовков, Разк. I, 238. Де що има песни, все са за кръв и за юначество. Ст. Загорчинов, ДП, 132. Щом на пазара се появиха доставчиците на месо за войската, чорбаджи Тодор се облещи напреде им. Разтича се като луд по селата. Захвана да купува де каквото намери. А. Каралийчев, ТР, 193. От де на де (накъде). Разг. Защо, на какво основание, с какво право (за израз на недоумение или недоволство, обикн. във връзка с някакво твърдение или въпрос); откъде накъде. — Ти май че си суеверен... — Да — казах аз. Т. е. — не, от де накъде... Но ти мълчи, сега не бива да приказваш... П. Вежинов, ЗНН, 117. "Защо пък всички да имат отговорност!" — разсърди се той [кметът] на младия лекар. "Нямам право да се бъркам в хорските щуротии — който иска — да пие, който иска — да се къпе, па ще оздравяват ли, ще пукат ли, то си е тяхна работа, от де накъде и аз да съм отговорен!"... Г. Караславов, СИ, 68.
ДЕ2 съюз. I. Съотносителен (повторен при всяка част или при всяко изречение: де... де). а) Свързва еднакви части на изречение или прости изречения в едно сложно, за да се означи редуване на различни възможности; къде... къде, бе... бе, бре... бре, било... било, ту... ту. Спря се пак в родното си село. И де сам, де с чужда помощ — струпа една сламена къщурка накрай село и я огради с тръне. Ил. Волен, РК, 5. Другите жени, които се бяха подпрели на мотиките и де с любопитство, де с тревога следяха внезапната и остра разпра, също се наведоха над своите редове. Ст. Марков, ДБ, 126. Ние имахме две-три ниви, които засявахме с жито или с царевица. Ала след смъртта на баща ми де за борч, де за друго — отидоха една по една. Кр. Григоров, Н, 185. Взех да пооткрадвам от магерницата де яйченце, де масълце, а през постите пък налитах и на сланинка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 162-163. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач; / де овчари, де жетвари, / ей а там запял косач... П. К. Яворов, Съч. I, 35. Насо го раняват в левия крак тъкмо под коляното.. Но Личо нали е брат, не го изоставил — де на гръб го носил, де по земята го влачил, отървал го. К. Георгиев, ВБ, 58. б) Свързва еднородни изречения, от които второто се противопоставя по съдържание на първото; къде. Та продаде твойта рода зарад влашка мамалига!... — Де е рода, де е мамалига, каза Македонски с догматическа увереност. Ив. Вазов, Съч. VI, 54. Никой не можеше да си помисли, че дотам ще се помамят хората, та да си поръчат такива слаби кундури. Де е шевът да обхване и гьона, и мешина и да стегне здраво, де е да провреш през една дупка нищо и никаква клечица. Д. Немиров, Б, 75.
II. Подчинителен. Диал. 1. Въвежда подчинено изречение с функция на непряко допълнение и обикн. с отсянка на причинност след глаголи или изрази, изискващи непряко допълнение; че, дето. "Проклета да йе майка ми / де не йе братец родила / от сокол да ма отърве!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 151. Бог да убие, мамо, / Делка сираче, / де излъга, мамо, / три годеника — / три годеника, мамо, / три любовника. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 218.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение; че. Вишо, Вишо черноока, чула ли си или не си де са дошли аргатите. Ст. Младенов, БТР, 514.
ДЕ3 частица. 1. В началото на самостоятелни изречения, изговаряно с натъртване,
понякога в съчет. с частицата ти. При отговор — за изразяване на подчертано, засилено отричане на съдържанието на това изречение; къде, къде ти. — А аз кой съм? Познаваш ли ме? — Де ще те познавам, ефенди. Приказваш като нас, от агите има много да приказват по нашему. Й. Йовков, СЛ, 141. — Учителят думаше да дойдеш и ти при нас. Нека се слуша по другите села, че сме дигнали и ние тук глава. — Де мога, сине. Нашето вече мина, ние вървяхме в турско. Посем сега ред е вие да поемете. А. Страшимиров, А, 595. — Добър вечер, Бачо Киро! Тъкмях рано да стигна в Горни турчета, ама де можеш се отърва, брате! Тук те дърпат, там те спират. Д. Марчевски, ДВ, 15. — Ами не види ли той, че тя не върви, както му е редът, па да земе да ѝ рече.. — Нали се не запира дома — по цял ден се е на дюкяна, — де ще ти види върви ли по реда или не върви. Т. Влайков, Съч. I, 222. — Помните ли го [Ангел войвода] вие? — Не го помним. — Де ще го помните? През турско беше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 87. // В съчет. с частицата да и глагол зная. За изразяване на неизвестност, колебание, съмнение, за означаване, че нещо не може да се знае със сигурност. — Чакай да си взема пушката. Де да знаеш какво е. Й. Йовков, ЖС, 96. — Ти да не мислиш, че за една нощ говеждото месо ще стане сто лева килограма? — То няма да стане, ама де да знам — измънка бай Петър. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. Хубаво нещо е да получава човек писма. Нищо и никаква книжка, ама ха де! Де да знаеш през кои морета е минала. А. Каралийчев, ПГ, 51. В същия миг се сети, че май се бе разбъбрала повечко, отколкото трябва. Старите пчели я учеха повече да работи, по-малко да говори, особено с непознати. Де да знаеш що ти кроят. А тя... П. Бобев, ГЕ, 156.
2. В началото на възклицателни изречения, в съчет. с частицата да. За изразяване на съжаление, че нещо не е така, както е желателно да бъде. Чакай, тия дяволски книги не идат... де сега да имах една деветорка!... Ив. Вазов, Съч. VIII, 36. — Името лошо, ама селото беше добро — казва Илия. — Де да си бяхме пак там! Й. Йовков, Разк. I, 76. "Скала човек! — помисли той завистливо. — Де да съм като него!" П. Вежинов, НС, 207. Де само младите да слушаха старите — по-умнни и по-опитни! Ехе! — Балкани щяхме да повдигнем и за чудо царщина щяхме да уредим. Ст. Чилингиров, ХНН, 52. Де да е , ама не е!
3. Диал. За изразяване на учудване, изненада (съкратено от отде, откъде); как. Като вървяла Тодорка, / запяла песни хаянски, /.. / Де зачу Ненчо войвода / от тая сянка дебела, / от студен бистър кладенец. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 19. Газили са до два млади елена, / газили са пряко нива зелена, / .. / Ала де се стар стопанин догади, / че с трънаци млада нива загради. К. Христов, Кр, 65.
ДЕ4 частица. Разг. 1. За подкана, подбуда да се извърши някакво действие; ха, хайде, а, я. — Аз камък да стисна, на прах го правя! — Де да видя! — рекъл циганинът. Елин Пелин, ПР, 161. — Удряйте. Сам съм. Що чакате? Де, убийте ме, аз съм Ивайло. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 52. — Недялко, дете мое, де ти помоли брата си да остане и да не оставя нас сиротици. Ща умра аз от грижи и тъги, ако той нас остави. Л. Каравелов, Съч. IV, 84. — Мисли, че това не е като дреха — заран не харесва ли ти, да я мениш или преправиш... — Ами нали мисла, невясто, какво не мисла. Де да мислим наедно, давно я намислим. Т. Влайков, Съч. II, 16. Мене, народе, мене ти искай, / за мен глас давай, за мене викай / на власт да дода — да виж свобода! / .. / Всичко, що мога, за теб ще сторя. / Ти воля имаш, де покажи я! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 239. "Сестро Дилянке, Дилянке, / де земи бяло бакърче, / увляз вов темни зимници, / наточи шпирта ракия!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 147.
2. За усилване, при подкана, подбуда, увещаване. — Тате, я ме виж! — .. — Виж ме де, тате! — по-настойчиво извика Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 82. "Тряба да се е изстудила, чорбаджи!" — тъй тряба да кажеш. Кажи де..." Л. Каравелов, Съч. VII, 6. — Ела по-близо де, гледай каква си плашлива! Елин Пелин, Съч. I, 83. — Стой де, що бързаш? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 173. — Че седни де, побратиме, пий една чаша. Виното си го бива. Ст. Загорчинов, ДП, 347. ● В съчет. с ха, хайде. Хайде де, дядо.. Върви, върви! Й. Йовков, Разк. I, 114. — Хайде де, теглете! — глухо издума най-сетне Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 321. — Мястото е общинско. Настанен съм, значи, като бездомник.. — Да ти наредим и на тебе един такъв келепир, а? — Ха де! — ококори се бай Трифко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. — С всяка мечка можеш да се пребориш, стига да не си гълташ езика от страх! — казваше дядо му. — Ха де, ела да се бориш с тая мечка! — рече Мишо. А. Каралийчев, ТР, 8. ● В съчет. с ха — при подчертаване на подкана, с отсянка на предизвикателство. — Майчице, попитай я какво сме ѝ направили! Защо не клъвнеш тая проклета клечка! Клъвни я — Нека опита! Ха де, слез по-долу да ме клъвнеш! — заканително извика кибритената клечка на славейчето. А. Каралийчев, ТР, 14. Дебелият човек [Новак] злъчно се засмя. — Ако ти дам две-три перпери, друго ще приказваш.. На! — и той бръкна в пазвата си, па после протегна към божека своята шепа — там наистина блестяха няколко едри нови-новенички златици. — Ха де! Ст. Загорчинов, ДП, 477.
3. За поясняване, уточняване на нещо, което е известно. И показвайки звездното небе, добави: "Полунощ скоро ще превали, а вой‑
водата, Момчил де, ни чака в Чуй-Петльово." Ст. Загорчинов, ДП, 43. — Син ти, Борето де, подписал позив за даване на амнистия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. — Нещо не съм добре тая вечер, Глаушев... Пък те, четата де, може и сами да се изплъзнат некак. Д. Талев, И, 126. Бай Койо притвори очи, сякаш искаше да си припомни по-добре случката, поусмихна се и започна: — Завчера, в петък де, реших да намина към манастирската гора. За всеки случай метнах на рамо двуцевката... П. Проданов, С, 122. — Аз там, до колибата де, имам една нива. Й. Йовков, Разк. I, 26. — Ти, даскале, като идеш там, намери и наша Стайка, моята невеста де. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 179.
4. За усилване. а) При подчертаване, засилване или смекчаване категоричността на това, което се казва, съобщава. — Милено!... Чедо! — Е, ида де! — обади се високо Милена. Елин Пелин, Съч. I, 86. — Бабо, да не се [детето] задави! — И аз съм гледала деца, де! Нищо няма да му стане. К. Петканов, Х, 96. — Дай ми часовника! — каза конникът.. — Няма нищо де, остави ни го за спомен! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 124. Може да не е денем тъй хубаво, тъй величествено.., но илюзията го прави сега феерическо и ний сме доволни, весели, възхитени, екзалтирани.. (И конякът помогна малко де, недей си криви душата). Ал. Константинов, Съч. I, 256. — Ами ако е някой казан? — Хайде и ти, Василе... — Да речем де. Един казан, пълен с лири. Как ще ги пренесем? Й. Йовков, ЖС, 94. б) След частицата добре и под. При подчертаване съгласие, потвърждение с отсянка на недоволство, раздразнение или досада. — Разреши — излиза тя оттам със светнало лице. — Разреши също аз да водя телето на закуска... — Не се казва закуска, а паша. — Добре де!... П. Незнакомов, МА, 9. — Беше ми обещал да не говорим за това. — Добре де, няма. Но позволи ми да ти кажа, че от гледище на социалната патология твоят случай не представлява никакъв интерес. Ем. Манов, БГ, 10. — За какво е дошъл той? — попита усъмнен в нещо дядо Ганчо и се извърна към гостенина, който следваше колата като сянка. — Водя го... мой човек е — отвърна сухо Тинко. — Е, харно де — рече малко недоволен дядо Ганчо. Г. Караславов, СИ, 11. в) В съчет. с нареч. тъй, така. При подчертаване на някакъв факт, на нещо, което е безспорна истина. Ще те водя да видиш как се калят елените и ще чуваш как лаят сърните-майки. А може и малко сърне да хванем. Сега остани при дяда си. Тъй де. Нали той е сам. Ем. Станев, ПЕГ, 75. Аз, айол, не съм свикнал да стоя със скръстени ръце. Няма да получавам трудодни напразно, я! Се нещо ще помогна. Тъй де. Ив. Петров, НЛ, 55. — Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душко, пролет е вънка. Да не сме тръгнали на... — не се доизказа Султана и дори се поизчерви от яд за лошата дума, която дойде сама на езика ѝ. — Тъй де — сопна се тя сама на себе си: — Тръгнали сме за добро. Д. Талев, ПК, 170-171. г) При коригиране, поправяне на нещо, казано непосредствено преди това. — Като ни се свърши солта, ходих, молих се,.., никой не ме погледна, и роднините на тия наши общинари, и те нямат! Имат си де, ама само за тях си. Г. Караславов, ОХ II, 61. — Баснаджият ли? ‑..- Не, той не пише басни ‑..- Календарджията де — поправи се попът. Ив. Вазов, Съч. ХII, 37. Свекърва ѝ на всеки пет минути току надникне в стаята да види "дали не трябвало нещо". Да не би да клюкарствуваме за сина ѝ, де. В. Райков, ПВ, 62. — Там има някой скрит в тъмното до дървото. Съвсем добре видях. Аз си отивам. Сега ще засвирят куршумите. Прибери се и ти! Имаш деца!... Тъй де... нямаш деца, ама така е думата. Прибери се! Вл. Полянов, ПП, 141. д) В съчет. с частицата уж като вмет. израз. За изтъкване, подчертаване на привидността, недействителността на това, което се съобщава. И разказваше на гостите си приказката за някаква чудна ръкавичка, която човек можел да намери по пътищата, уж де, изтървана от някого. А. Каралийчев, НЗ, 152. Нали говорих и с хората, и с кооператорите. Така и така, казвам, образувахме и ние кооперация, та съм пратен, уж де, като да видим вие как... И ми разказаха хората от край до край. Никакви съдилища. Те си са там и апелация, и касация... Ст. Даскалов, БМ, 23. — А снощи в кръчмата оня с дебелия врат, .. , каза че, уж де, царят на Чини Мачун щял да проводи на султана сто милиона войници на помощ. А. Каралийчев, ТР, 182.
5. Обикн. в съчет. с частицата е. За изразяване на несъгласие, възражение, недоволство, укор или досада. — Не отрече, като я поканих, но вкуси съвсем малко, така-е, с върха на езика. — Е, де! — Няма що да се лъжем! Елин Пелин, Съч. I, 61. Илийца изхлипа и скри лицето си в престилката. — Е, де! — смъмри я мъжът ѝ. Г. Караславов, Избр. съч. I, 338-339. — Тебе викам! Стой, или!... — и общинският стражар удари ръка на кобура си. — Е, де! Спрях! Сетне. Д. Калфов, СбСТ, 39. — Ще ти опустеят твоите кооперативни... Що знаеш прави, но мене не ме бъркай във вашата каша... — Е де, е де — пошегува се Здравко, като сне каскета си и го даде на петгодишното си дете. Кр. Григоров, Н, 163. — Де, не ни е лоша къщата. За нова се иска народ да живее у нея. Кр. Григоров, ПЧ, 8. ● В съчет.: Де и ти. За изразяване на леко възражение, несъгласие, укор. — Тя е една престъпница! — пламна внезапно лекарят. — Нея и на бесилото да я качат, малко ще ѝ е !... — Де и ти, докторе! — разпери сконфу‑
зено ръце деверът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 143-144. Той покани Станка да остане на софрата им, но тя отказа. — Де, и ти! — скара ѝ се той. — Ще ми подядеш къщата, така ли? Г. Караславов, ОХ I, 156-157. — Де и ти, отче — примижа уплашено камънарят, — какво толкоз има? Ц. Лачева, СА, 54. ● Удвоено де, де. За израз на възражение, несъгласие, понякога с отсянка на ирония. — Жените са от дявола... Дето влезе жена... — Де, де... — побутна го Глаушев с лакът. — Да не би и аз да съм тръгнал с дявола! Д. Талев, ПК, 220. — Защото ти си я проклела, а не тя тебе. — Де, де... и ти много знаеш — пробоботи мрачно баба Цона. Т. Харманджиев, Р, 95. — Де, де, знаем ги ние лекарите и инженерите! — продължава злорадо свекървата. — Не се женят те за момиче без зестра! Св. Минков, РТК, 172. — Без малко щях да ти тегля един! — каза през зъби, като сдържаше гнева си Гражев.. Де, де! Аз исках само да се пошегувам, а ти... Ив. Мартинов, ДТ, 12. — Аз не приказвам за вас — цял пламнал от мъка и смущение рече ораторът. — Де, де! — намигна приятелски дядо Добри. — Ти го викаше... трапия ли, що ли, ама ние си знаем, дека приказката ти беше за нашия хал... Г. Караславов, Избр. съч. II, 268. — Мога! — викаше Иван Белин. — Де, де! — дразнеше го Чубрата. Й. Йовков, ВАХ, 159-160. — Имам си и своя сила! ‑..- И ако ми паднеш някой ден в ръчичките, сам ще разбереш... — Де, де! — засмя се Орешки. — Още хвърчиш! Вързали са те тука като чувал, а се излиташ... П. Вежинов, НС, 223. ● В съчет. с хайде. За изразяване на изненада, съмнение или несъгласие, възражение. — Мед ли? Това пък какво е?..- Не знаеш какво е мед! Хайде де! — Честна дума! П. Бобев, ГЕ, 156. — Сега ти, разбира се, на всички ще раздрънкаш какво е станало — каза най-после Ванката. — Хайде де!... Защо ще дрънкам! — обидих се аз. П. Незнакомов, МА, 114. Горилков: Туй бабище, като го гледаш сега, кажи-речи, държи една нишка от съдбините на България... едно министерство! Сивков: Хайде де! Ст. Л. Костов, Г, 43. Да не си преместен? — Преместен ли? Уволниха ме! — Хайде де! Е, защо? Й. Йовков, ПГ, 6. — Какво направихте? Много пушки хвърлихте! Трябва да сте напълнили автомобила със зайци. — Нищо, нищо, драги — почти едногласно се обадиха другарите му. Нищо... — Хайде де! Пък много гърмяхте? Елин Пелин, Съч. IV, 220.
6. Повторено при съществително. За изразяване на закана. — Помислил си човекът, че дървата са негови и започнал да ги раздава! — Де дърво, де! Тия братя много започнаха да си позволяват, но да видим докъде ще я докарат! К. Петканов, В, 128. — Море знам какъв боб ви се яде, ама де бой, де! Ст. Даскалов, ЕС, 246. Думите му ни се отразиха така, че ние започнахме да си подсвирваме. Надзирателят се изправи на вратата. — Де карцер, де. Какви са тези свирки! Ем. Манов, ПЯ, 33. — Трябва да се махна нанякъде, та да ви светне и да заживеете тогава хубав живот. — Де опаки приказки, де! — ще отвърне със закана чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 276. — Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те — бягай, дават ли ти — взимай, ама де главо, де! Елин Пелин, Съч. I, 201.
7. В съчет.: Ха бре, де бре. Разг. В сказ. функция. Изразява продължително и напрегнато, интензивно действие, насочено към постигане на определена цел. Събирали сме се цяла хайка мъже да я отървем. Надигнем колове, сопи и ха бре, де бре, дорде уловим Жото. Кр. Григоров, Р, 58-59. Бяхме под кота 1018. Който е бил там, той я знае. Стръмна котичка, с много фрицове на върха... Решихме да ги разтрием. Събрахме се от разни части и ха бре, де бре, хукнахме нагоре. ВН, 1961, бр. 3105, 4. Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни,.., та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутела. М. Георгиев, Избр. разк., 202.
8. Нар.-поет. В съчет. с частицата гиди. а) За изразяване на почуда, възхвала. Момиче, момиче, / де гиди, мряна рибо, / не стой срещу мене, / изгорях за тебе. Нар. пес., Христом., ВВ II, 215. — Хубава горо — пусия, / де гиди пушка бойлия. П. К. Яворов, Съч. I, 64. Девойче, девойче, / де гиди пъстро пиле усойче! Ц. Церковски, Съч. I, 155. б) За изразяване на съжаление, неодобрение, укор, закана. "Де гиди млади години, / как ли са лесно минаха." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 470. "Лудия гръцки владика. / .. / Поповете си яздеше, / груби им думи думаше: / Де гиди, старци, магарци!" П. Р. Славейков, БП I, 111.
9. Нар.-поет. В съчет. с частицата бре. За изразяване на радостно, приповдигнато настроение, обикн. при извършване на някаква работа или при веселба. — Де бре, върти, хайде, нане, / дълги откоси реди, / виж пред теб какво имане, / само ти юнак бъди! Елин Пелин, ПБ, 127. Разигра се [баба Меца], разлюля се, / да изпъди бълхите — / .. / Де бре, Мецо, удряй, тропай, / хайде де! Елин Пелин, ПБ, 22. Ботьо пееше въпреки моите съвети.. Освен няколко башибозуци, които надничаха да ни гледат през прозореца, не закъсня да дойде и сам Хасан ага. — Де бре-е — Ботьо! тъй те искам, да бъдеш весел — каза той. З. Стоянов, ЗБВ III, 44-45.
◊ Де да видим. Разг. 1. За изразяване на закана, заплаха към някого. Мамулите бяха окършени наред, и все край синора. — Някой нехранимайко е мърсувал, ама де да видим! — закани се той. — Ще падне някой в клопката. Г. Караславов, С, 35. "Някаква каша сте забъркали, ама де да видим. Ще му се чуе гласът!" К. Калчев, ДНГ, 125. 2. За
означаване, че някой очаква нещо да се случи, с отсянка на неувереност, съмнение. Решила съм това лято да го заведа на бани.. Освен това и за пенсия му действувам, но де да видим. Не признават труда на търговците от миналото. К. Калчев, СТ, кн. II, 67. Божин Апостолов все още не можеше да разбере накъде го водят полицаите с тези въпроси. "Някаква хитрост ще да е това, ама де да видим" — минаваше през ума му... Д. Ангелов, ЖС, 163. Ха (а) <сега> де. Разг. Възклицание за изразяване на изненада, недоумение, смайване или недоволство, предизвикателство, понякога с отсянка на ирония (обикн. когато някой е изпаднал в някакво затруднено положение). Прилага ли някой моя конкретен педагогически метод? — попита той. Учителите замръзнаха от смущение. Ха сега де!... "Конкретен педагогически метод!" — повтаряха всички и нищо не можеха да си спомнят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 102. — Викал си на конете, та си бил лош, а? — Ха де. Че то е добитък, ако не му извикаш, и ще те ритне, и ще те ухапе. Й. Йовков, ЖС, 68. — Не е в центровката. И аз допуснах това, но инженерът ми каза другаде да търся причината. А сега де! М. Грубешлиева, ПИУ, 82. — Четох някъде такова нещо, подвижни птичарници... — Абе, и аз съм чувал, ама... ха де... как беше то? — позапъна се старецът. П. Бобев, ГЕ, 21.